На 20 години ,съм разочарована от живота ,като за петима ...но и възхитена. Преди време си мислех ,че здравословното психично състояние е ,когато придържаш емоцийте си чисти и ясни . Е сега разбирам ,че нещата са малко ...по-различни.Както и да е това беше малко отплесване от основната ми цел . Целта ми не е да пиша нещо драматично или сатирично а в общи линий главните събития в живота ми ... дребни но значими. Имах крайно неудобни,срамни и изключително забавни години за ,които чак не мога да разказвам, ноооо тази определено я започнах интересно ...Като всяко момиче или поне повечето съм ,много суетна до крайност и може би ще разберете ужаса ми ,когато точно преди нова година от уникално сладко русо ..боядисаха косата ми ЗЕЛЕНА. Нямам в предвит леко или пастелно зелено ... а зелено тип ,,Шрек"" .Така ,казах си няма нищо 2017 е моята година ,ще се справя с всичко няма да позволя на нещо толкова дребно да ме пречупи... повтарях си тези думи на път за работа. Според мен положението беше под контрол ,до като един колега не спомена косата ми .Беше добронамерено ,но нали се сещате ..женска му работа ..започнах да хленча сеедно имам неуспешна бъбречна трансплантация .. (За Бога женооо) !! Още преди старта на старта отбелязох няколко клишта за -изпълнени,като хленченето пред непознати ,не обратимо възмутим външен вид иииии нека не забравя ..стара любов. Само да вмъкна преди да продължа ,за да ме разберете по добре ... обожавам клишетата. Всички клишета ,дори закона на Мърфи .Исках нещо много дебилно тази година , което включваше така преувеличаваната ,,новогодишна целувка"" това беше едно от нещата които исках да направя само за да разбера защо другите го желаят толкова много . Извода който си направих от това да целуваш бившия си приятел в 00.00 до към пет минути след това е ,че не е важно кога и как целуваш,дали е нова година.Коледа или друг празник...важно е сърцето ти да обича със всеки удар.Е ,както се усеща беше много неловко ,поне за мен но ...какво ли не прави човек за експеримента . Важно е да правим такива опити ...на пръв поглед са много елементарни и прости но хората сме склонни да живеем в илюзията на мечтите си .За да стъпим на земята ,просто трябва да изживеем някой неща .Тази година съм решена да направя всичко ,което душата ми желае,това ще е единствения начин да се разгадая.Сега нещо малко повече за мен . Иронията на съдбата ,ми е като върховен покровител. Заради травматични събития в детството съм придобила малко по -здържани реакций,които хората често бъркат със стестнителност.Обичам да наблюдавам ,като социопат понякога и се наслаждавам на искренното им щастие породено от лекия но симпатичен разговор.Истината е ,че обичам разговорите ми да започват от небрежни ,преминаващи през други галактики,светове и измерения до това колко обичам моторите ,екстремните ситуаций и фетиши -като пляскането на дупето. Сега разбирате ,колко ми е симпатично ,когато след спомената по-нецензурна реплика в разговора ми се случва да се извиняват за неудобството хахаха. Как да им обясна ,а и как да разберат ,че съм тип човек ,който искренно се радва на щастието на хората . Правя много странни дребни жестове само за да видя малка усмивка и просто се втренчвам в нея ,като наркотик е. Хората около мен вече преминаха без да знаят през ,,наблюдението"" ми и забелязох ,че държат хората да се държат по определен начин . Нова съм в обкръжението им и те очакват от мен да следвам следната линия: срамежлива в началото-по отпускаща се-стеснителна но душичка.Малко се затруднявам с очакванията.Падам си бурна личност..хората които са ме опознали знаят що за ,,пожар"" съм и сега се налага малко да омекотя поведението като цяло. Друго неудобно нещо в личността ми е ,че разбрах колко е недостатъчен живота и времето което имаме и буквално казвам всичко ,което почувствам към даден човек . За мен не е нещо особено ,но се замисляш ,когато видиш очудението погледи на компанията ти ,когато си гушнал непозната жена защото е изглеждала тъжна или когато направиш комплимент на мъж ,че има най-сладкия говор.Веднага те разбират погрешно. За това съм някак си 50:50. Или съм на сто процента себе си :пееща ,танцуваща на публични места но все пак дама,крайно иронично съркастична с прилично мръснишки език ,и палаво поведение или другите петдесет процента в които просто се унасям тихичко в мисли и размишлявам над живота на хората около мен . Колко лесно ме слагат в категорията ,,стеснителна""... Нямат вина разбира се,опитват се да категоризират това което виждат.Ах ,ако знаят колко е шумно в мислите ми и колко празно в душата ...Понякога пък съм крайно притихнала,няма нито мисли ,нито емоций .Просто зейнала дупка в гърдите ми ,в съзнанието ми .Не от тъга или някаква просто физическа незадоволеност ,а от това че се уморих да чакам . Уморих се да чакам човек като мен ... не говоря задължително за полувинка ,а за човек ,като цяло ,който да заслужи всичко, което мога да предложа. Сега го раздавам за малко щастие .Подарявам си времето на хора, които няма да го оценят ,само за да си открадна малък момент от вселената ,момент прекаран с тях. Нека ви го представя така ,излизам вечер на кафе с колеги. Точка ,чисто и просто нищо особено ,сега ще ви кажа как го усещам аз и мислите ,които препускат в ума ми : леле колежката има невероятна коса ,толкова е мекичка и дълга хахаха и колко е ентусиазирана, излъчва чиста радост , а колегата ...оо колегата толкова много ми се мисли за него а толкова малко причини имам да го правя ,но пък какъв глас има(моля те кажи някоя дума съдържаща съвкупност от ррррр-та) искам да чуя това френско ррр отново ,а колко е наивно сладко когато се ядоса хахах мисли си ,че е страшен а с този говор само буди умиление .Как хубаво си вали сняг на вън ,дали кученцата без дом ще се справят и преживеят ноща...дали аз ще преживея този живот,а как му отива прическата на колегата хаха ето го и смеха на колежката . Това е малка част на всичко, което се случва в ума ми .Случва ми се да забравя ,че трябва практичесни да се включа в разговора .Така е винаги с нови хора.. отнема ми време до ,като им се насладя и свикна с тях. След това е вече трудно да ми се затвори устата.Не мисля ,че съм нещо особено ,всеки определено преминава през такива моменти ,просто аз не виждам смисъла да ги крия. Не виждам смисъла да намирам някой за красиво произведение на изкуството и да не му го кажа !?! Защо да не жертвам малка частичка от егото си и да направя този комплимент,който напира на върха на устните ми . Простичко е ,дори и да ти се подиграят ,все пак вътрешно човека ще се зарадва и цял ден ще се присеща и усмихва дебилно . Е..,не си ли заслужава според вас ?Дано не съм само аз така..силно се надявам .